Готови сме на разговори, хората няма да дадат на никого

 
Готови сме на диалози, хората няма да дадат на никого правото да подрежда бъдещето самичък С оповестяването на кабинет дадохме знак, че сме подготвени, че имаме и хората, и решенията Но в случай че нашата виновност е, че сме наивни и почтени, ще продължим да бъдем отговорни
Ивайло Вълчев е едно от най-емблематичните лица на Има Такъв Народ - зам.-председател на партията, депутат с 45-ото и 46-ото Народно събрание. Вълчев е лидер на листите на Има Такъв Народ в Бургас и в Сливен.
Компромиси с правилата си няма да вършим, ще приказваме намерено и ще гледаме в очите, споделя зам.-председателят на Има Такъв Народ Ивайло Вълчев в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
 

- Г-н Вълчев, след присъединяване в 2 Народното събрание, подозирахте ли, че най-после ще се случи този сюжет за страната, който е сега: поредност от рецесии - здравна, политическа, икономическа, извънредно разделяне, трети избори?

- Някои от тези рецесии бяха предизвестени и това изяснява желанието, което демонстрирахме, че сме подготвени да съставим държавно управление. Нещо, което май остана завалено. Още във вечерта след изборите дадохме знак, който очевидно не беше прочетен вярно. Обвиниха ни, че разгласяваме държавно управление без да са ясни резултатите от изборите. Но с това, което направи Слави, искахме да покажем, че без значение дали сме първи, втори, трети, имаме решение, което за нас е работещо, че сме подготвени да го предложим, което и направихме.  Със сигурност това не беше знак на надменност или на авансово оповестяване на победа. Знаем, че до момента в който ЦИК не се произнесе, няма по какъв начин да се обявиш за победител. Знакът, който искахме да дадем бе, че сме подготвени - че имаме хората, че имаме решенията. С специалистите си в областите на стопанската система, на енергетиката, на финансите, на медицината искахме да покажем, че знаем какво идва.

- Вие ли не успяхте добре да обясните това или някой предумишлено не пожела да го чуе?

- Склонен съм да приема и двете. Ние сме млада партия, която не е изкушена от политическите игри. И в началото прекомерно доста дори се вгледахме в себе си, търсейки грешката. Но, след всичко, което се случи в Народното събрание, и аз, и моите сътрудници останахме с усещането, че някой е желал тъкмо по този начин да стане. И колкото и да не звучи хубаво, най-после имахме чувството, че този някой не е единствено и наложително от страната на партиите на статуквото.

- В последна сметка разбрахте ли кой е този някой?

- Начинът, по който се държаха нашите евентуални сътрудници - тези, за които авансово бяхме декларирали, че ще припознаем като такива и без тяхна поддръжка няма даже да се опитаме да предлагаме кабинет, имаха държание, което ни наведе на мисълта, че са част от някакъв сюжет, който е предвиждал нищо да не се случи. Двамата служебни министри имаха да не кажем претенциите, само че желанията, да заемат тъкмо избрани постове. И това бе подкрепено от нашите евентуални сътрудници. Това ни остави с усещането, че някой е съставил проект, включващ избрани персони да бъдат на избрани места. Но виждаме, че сега това изигра неприятна смешка на същите тези играчи. Връща им се като бумеранг. И високомерието, което те проявяваха, им се отплаща по недобър метод.

- Промени ли се отношението на Има Такъв Народ към " Демократична България " и " Изправи се. БГ! Ние идваме "?

- Продължаваме, да ги считаме за хора, с които би трябвало да работим дружно. Но се промени отношението към метода, по който ги възприемаме. Това, че сме нови в политиката не знам дали извинява тази най-добронамерена доверчивост, която проявявахме. Вече знаем, че когато някой е заявил концепциите си, това не включва чистосърдечност на желанията. Видяхме, че диалозите и дадените думи не значат нищо.  От страна на партиите на статуквото пък се случиха неща, които може би ще описвам като виц. По време на гласуването на бюджета, когато специалистите в комисиите бяха стигнали до едни ясни, елементарни, точни, лесни решения, внезапно в пленарната зала се получаваха други гласувания. Тогава чухме подвиквания: " Добре пристигнали в Народното събрание, добре пристигнали в политиката, вие какво си мислите, че вземат решение комисиите ли, че вземат решение специалистите ли? Не всичко се взема решение тук, по този метод. ".  Но, в случай че нашата виновност е, че сме наивни и почтени, няма да я отречем и ще продължим, да бъдем отговорни по същия метод. Ще продължим с тази доверчивост и с това разбиране, че думата коства нещо. Че това, което си споделил би трябвало да се извършва. Че политиката се прави пред всички, там където всички си приказват, а не зад затворена врата. И не, откакто си тръгнат медиите, пред които сме се усмихвали и ръкували, диалогът да продължава по напълно различен метод. Всъщност, в случай че беше диалог - добре. Някои неща ги чухме с изненадващо безусловен звук.

- В края на 46-ото Народно заседание Има Такъв Народ излезе с много остра декларация, в която се споделяше: " Крайно време е някой да изхвърли боклука ". Кой е боклукът в политиката и ще продължавате ли да работите за изхвърлянето му?

- Боклукът в политиката е отношението, което до момента продължаващата да се възпроизвежда система е основала. Боклукът е връзките, които се постановат. Отношенията освен вътре в политиката, само че и в това по какъв начин бизнесът става подвластен от политиката. Как едни взаимовръзки сякаш невидими стават все по-видими. Разбираш,  че работейки сякаш за страната (уж в кавички), на това място - Народното събрание, има хора, които работят за техни съответни ползи, та от време на време и за персони. Ако боклукът бяха съответни хора, всичко щеше да е прекомерно елементарно. За страдание, боклукът е структура, за която към този момент не знам каква дума, би трябвало да се използва - чегъртане, разрушение... Тя е модел на държание, метод на мислене, граден 30 години. Лошото е, че от която и страна на линията да погледнеш - положителни - неприятни, партии на статуквото - нови партии, от време на време започваш да имаш чувството, че в действителност и от двете страни има прекалено много идентични хора, които под разнообразни флагове търсят едно и също: да застанат на съответни позиции, с цел да обсъдят съответни ползи. Ето това ние няма по какъв начин да приемем. Това не е нашата игра. Не за това сме в Народното събрание.

- Каква е оценката на Има Такъв Народ за новия политически план на Кирил Петков и Асен Василев. Тях виждате ли ги, като сътрудници?

- Виждаме ги като евентуални сътрудници, най-малкото поради тяхното говорене досега. Защото ние стратегия ясна от тях с ограничения и периоди не сме видели. Голяма част от това, което те приказват, не просто съответствува, а повтаря нашата стратегия.

- Има Такъв Народ разобличи злоупотреби на Асен Василев, а Кирил Петков наруши конституцията. Можете ли, да им простите?

- Ние сме умни хора и в никакъв случай няма да пренесем евентуалната виновност на един човек върху цяла група от хора, които той съставлява. Продължаваме да твърдим, че и законът, и моралът са такива, че отговорността за дадена постъпка лежи върху индивида, който я е направил. Не сме по пионерски наивни, с цел да кажем, че в случай че ти си направил нещо, значи всички са такива. С съмнение и с " всички сте такива " видяхме, че не се стига до на никое място. Правим ясна диференциация.  Пък и по време на работата по този прославен бюджет и двамата министри бяха компактно съветвани от нашите специалисти и се видя, че може да се работи дружно.Но още от края на 46-ото Народно заседание виждаме, че като че ли има мълчешком съглашение от останалите по този начин наречени партии на смяната да ни заобикалят в общественото си говорене. Правят се, че ни няма. Не знам дали това още веднъж е проява на надменност или е детското предпочитание - " Затварям си очите и щом не те виждам, все едно те няма ". Но аз не преставам да считам, че там има умни хора, които са наясно, че каквато и да е подредбата на тези избори, хората няма да дадат на никого правото самичък да подрежда бъдещето. И никой няма да може без другия. Затова разговорът би трябвало да се води по различен метод.

- Това е огромното предизвикателство пред новия парламент - дали ще може да бъде излъчено държавно управление? Каква е прогнозата Ви?

- Независимо от позицията, на която ще бъдем, тъй като гадаенето не ми е в силата, ние желаеме да покажем, че сме подготвени на диалози. Научихме си уроците. За страдание, научихме освен положителното. То е като да излезеш на улицата - научаваш нещата от живота, научаваш и неприятните думички, научаваш, че и отличникът от прилежащия вход, когато седне зад блока, скрито пуши цигари. Наясно сме с тези неща. Но имаме предпочитание и подготвеност да бъдем виновни, тъй като знаем че имаме доста неща за дотъкмяване. Знаем, че има пъклен доста неща които даже не започнахме.

- На какви взаимни отстъпки сте подготвени?

- Компромис нормално значи да отстъпиш от нещо, на което държиш, с цел да приемеш нещо непознато. Ние няма да отстъпим от нашите правила. Но за разлика от предния път, когато всички говорехме на всеослушание всеки за себе си какво желае да се случи, в този момент би трябвало да има разговор. В нас би трябвало да се виждат хора, които ще седнат на масата, ще гледат в очите, ще приказват, само че и ще чуват.

- В същото време социолозите още веднъж дават първо място на ГЕРБ. Как си го обяснявате?

- Това е нещо, което прави българския политически живот подобен, какъвто е. След толкоз години на ръководство и след толкоз мотиви, които гласоподавателят би имал да отдръпне доверието си от тези хора, за мен остава някаква социал-политическа загадка на какво се крепят тези резултати. Може би на държавната администрация. Гледахме, слушахме всичките разсъждения за съвсем 900 000 души администрация, за това по какъв начин всеки от тях е обвързван с най-малко още неколцина. Не знам, може би смяната в това отношение няма да бъде лесна. Ако това в действителност е едно огромно ядро, с цел да се почувства то свободно и умерено да гласоподава по съвест, а не по взаимозависимост, в действителност би трябвало още малко време. Може би е нужно да минат и едни локални избори, да се трансформират ненапълно нещата и по места. Нещата в политиката не се случват за една вечер, тя е развой, а не събитие.

- Очаква ни една доста тежка зима. Цените галопират нагоре, инфлацията се увеличи. Какви ограничения в поддръжка на хората оферират специалистите на Има Такъв Народ?

- Ние към този момент излязохме с пакет от ограничения в региона на енергетиката. Работим върху повишението на минималната работна заплата и преизчисляването на пенсиите, предвиждаме енергийни помощи. За жал в този момент още веднъж виждаме, че когато в България дойдат спешни моменти, никой не е подготвен нито по документи, нито с пари за тях. И се постанова на парламент или държавно управление, вместо да работят по настоящите си неща, да се трансформират в избавителната команда, която излиза на борда на кораба и без значение дали си готвачът, докторът, капитанът или машинистът, всички запушват дупките.

- Какви би трябвало да бъдат първите стъпки на новия парламент?

- В 46-ото Народно събрание имаше предпочитание за безконечен брой ПР-комисии, които може би носят някакъв имидж на хората, които ги оферират, само че нямат огромна практическа изгода. За мен това не беше положително решение. В идващия парламент просто би трябвало да се работи. Ето - имаме финансова рецесия, рецесия в стопанската система, здравна рецесия, обществена рецесия. Но най-важното е да се излъчи държавно управление и да му се оказва помощ да се оправи с тези рецесии. Това е. И да се одобряват закони, които ще вземат решение проблеми сега, а не имиджови. За мен ролята на комисиите в Народно събрание е извънредно значима, тъй като там са специалистите. Те би трябвало да имат последната дума по законите, а не политическият глас в пленарната зала. Огромната работа се прави от комисиите. Те са значимите. А не в пленарна зала да има по един и същи сюжет 4 закона, които някой е внесъл, с цел да е моят да не е твоят.